Синтаксис на URL

1. Схема или протокол

Първият елемент на URL показва кой протокол следва да използва браузърът. Обикновено това е HTTP протоколът или неговата защитена версия, HTTPS. Мрежата изисква използването на един от тези два протокола, но браузърите могат да работят и с други протоколи като mailto: (за отваряне на пощенски клиент), ftp: (за обработка на прехвърляне на файлове) и т.н.

2. Домейн

www.example.com е името на домейна. Той показва кой уеб сървър е заявен. Като алтернатива е възможно директно да се използва IP адрес, но поради неудобството си не се използва често в мрежата.

3. Порт

Портът посочва техническата "врата", използвана за достъп до ресурсите на уеб сървъра. Обикновено се пропуска, ако уеб сървърът използва стандартните портове на HTTP протокола (80 за HTTP и 443 за HTTPS), за да предостави достъп до своите ресурси. В противен случай посочването му е задължително.

4. Path

/path/to/myfile.html е пътят до ресурса на уеб сървъра. В ранните дни на мрежата път като този е представлявал физическото местоположение на файл на уеб сървъра. В наши дни съдържа предимно абстракция.

5. Query

?key1=value1&key2=value2 са допълнителни параметри, подадени към уеб сървъра. Тези параметри са списък от двойки ключ/стойност, разделени със символа &. Уеб сървърът може да използва тези параметри за реализация на определена логика, преди да върне ресурса на потребителя.

6. Фрагмент

#SomewhereInTheDocument е котва към друга част от самия ресурс. Котвата представлява отметка вътре в ресурса, която дава на браузъра указания за показване на съдържанието, разположено на това маркирано място. На HTML документ, например, браузърът ще превърти до точката, където е дефинирана котвата; на видео или аудио документ, браузърът ще се опита да отиде до времето, което представлява котвата. Частта след #, известна още като идентификатор на фрагмент, никога не се изпраща до сървъра със заявката.